Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03 20:53 - Падам си по мръсните неща… признавам си!
Автор: bgtrener Категория: Спорт   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 20.03 20:55


 Реших да напиша тези няколко реда, за любимата ми дисциплина. 400 метра… Защо точно 400 метра? На този въпрос съм отговарял безброй пъти. Знам, че физиката ми е по-подходяща за 200 и 100 метра. Не съм глупав, поне не чак толкова, че да не забележа и анализирам физическите дадености на атлетите в определените дисциплини. Не бягам от вчера и само аз си знам, колко ми е трудно да се боря с природата. Но защо точно 400 метра?

 Първа причина: Харесвам спринтовите дисциплини. Харесвам реда и скоростта. Всеки състезател си бяга в коридора, няма блъскания, няма надиграване на съперника. В спринта се изправяш и бягаш… бягаш така сякаш дявола те гони, не си пестиш силите, не разиграваш стратегии, не се притесняваш, че ще те бутнат или ще те затворят. Не, просто бягаш в своя коридор, и го правиш като за последно.стадион  От всички дисциплини в леката атлетика, така в коридори, се бяга само на 100, 200 и 400 метра. Това до някъде вече отговаря на въпроса, защо избрах 400 метра. То е видно, че имам много малко опции. Мога да избирам измежду три или по скоро две варианта, имайки предвид, че 100 и 200 са почти идентични. Повечето състезатели на 100 бягат и на 200, и обратното. Но рядко се случва спринтьори на 100 да се пускат на 400. Защо?

 Втора причина: Воля! 400 метра е  „най-мръсната“ дисциплина. Не са мои думи. Това е дисциплина, в която ако дадеш всичко от себе си, на финала или падаш или повръщаш. 400mДисциплина, в която физическата сила и издръжливост не са най-главните величини. Тук се иска сърце! Нямам предвид, само физически издръжливо сърце, а воля… След втория вираж, стискаш зъби и започваш да се молиш, да не паднеш или повърнеш преди финала… след това може. И така… щом е най-мръсната, сиреч – най-трудната, значи е точно за мен. Затова написах „Падам си по мръсните неща… признавам си!“

Трета причина: Тя е лична. Имам много лош старт. Освен това, не искам толкова бързо да започвам бягането. 400m startВече няколко пъти късах и на двата крака мускулни влакна, по време на замервания на 100 метра. Заради рязкото натоварване при старта и при ускорението двуглавия мускул на крака не издържа. Два пъти късах на десния и три пъти на левия крак, мускулни влакна. Мисля, че ми стига толкова „екстрим“.

 Четвърта причина: Тя е много символична. Пълния кръг! Това ми дава чувство на завършеност. Пълна обиколка! 400 метра… как звучи само. olympic-stadiumПоловин километър за минута! Аз си представям пистата като един кръг, един пръстен. А, в архетипната символика пръстенът се асоциира с безкрайността, с представите за Божественото и съвършеното. И така на татък и така на татък… Абе, за мен е важно, да се затвори кръга.

Пета причина: Олимпиада. Не е тайна, че това е една моя детска мечта – Олимпиада. Искам да гледам Олимпиада на живо. Преди си мечтаех да участвам, но вече ми е малко късно. Сега искам поне само да погледам, на живо бяганията. И така, още от първите олимпийски игри в Атина, съществува дисциплината 400 метра.

 Още статии от
www.kazaka.info




Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Спечели и ти от своя блог!